44. Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;
45. която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; <и така стоеше> до дните на Давида,
46. който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.
47. А Соломон му построи дом.
48. Но Всевишният не обитава в ръкотворени <храмове>, както казва пророка:
49. "Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?
50. Не направи ли Моята ръка всичко това?"
51. Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както <правеха> бащите ви, така <правите> и вие.
52. Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -
53. вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.
54. А като слушаха това, сърцата им се късаха <от яд>, и те скърцаха със зъби на него.
55. А <Стефан>, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;
56. и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.
57. Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.
58. И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.
59. И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше <Христа>, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.
60. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.