32. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един <от тях> не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
33. И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.
34. Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,
35. и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.
36. Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,
37. като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.