14. А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.
15. Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:
16. Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.
17. Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.
18. Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.
19. А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
20. защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
21. А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.