1. <Един ден>, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,
2. <някои> носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.
3. Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.
4. А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни.
5. И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.
6. Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи.
7. И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.
8. И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.
9. И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога,
10. и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната порта на храма; и изпълниха се с учудване и удивление за това, което беше станало с него.
11. И понеже изцеленият куц човек се държеше за Петра и Иоана, то всичките люде смаяни се стекоха при тях в тъй наречения Соломонов трем.
12. А Петър като видя това, проговори на людете: Израилтяни, защо се чудите за тоя човек? или защо се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи?
13. Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя Си Исуса, Когото вие предадохте, и от Когото се отрекохте пред Пилата, когато той бе решил да Го пусне.
14. Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и, като поискахте да ви се пусне един убиец,