31. Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
32. Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи <от морето>.
33. А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34. Затуй ви моля да похапнете, защото това ще <помогне> за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.
35. И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.
36. От това всички се ободриха, та ядоха и те.
37. И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.