Деяния 26:7-13 Ревизиран (BG1940)

7. до <изпълнението на> което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат <на Бога> усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю Агрипо, ме обвиняват юдеите!

8. Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

9. И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

10. което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

11. И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

12. По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

13. по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, <която> надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.

Деяния 26