Деяния 22:6-10 Ревизиран (BG1940)

6. И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

7. И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

8. А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

9. А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10. И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

Деяния 22