Деяния 22:1-10 Ревизиран (BG1940)

1. Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

2. (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

3. Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

4. и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

5. както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

6. И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

7. И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

8. А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

9. А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10. И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

Деяния 22