29. Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
30. и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
31. Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един <от вас>.
32. И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да <ви> назидава и да <ви> даде наследството между всичките осветени.
33. Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.
34. Вие сами знаете, че тия <мои> ръце послужиха за моите нужди и за <нуждите на> ония, които бяха с мене.
35. Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава <човек>, отколкото да приема.
36. Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
37. И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,
38. наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.