27. И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.
28. Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.
29. Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30. и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?
31. А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса Христа, и ще се спасиш, ти и домът ти.
32. И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.
33. И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.