26. внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.
27. И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.
28. Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.
29. Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30. и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?
31. А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса Христа, и ще се спасиш, ти и домът ти.
32. И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.
33. И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.
34. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
35. А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.
36. И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.