24. който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
25. Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
26. внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.
27. И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.
28. Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.
29. Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30. и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?