30. И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките <вярващи> дадоха <им> посланието.
31. И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението <що им даваше>.
32. А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.
33. И след като преседяха <там> известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.
34. Но Сила видя за добре да поседи още там.
35. А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.
36. А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.
37. И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;