5. И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6. те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните <им> места,
7. и проповядваха благовестието.
8. А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
9. Той слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,
10. рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.
11. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.
12. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.
13. И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14. Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
15. О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;