35. Защото и в друг <Псалом> казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".
36. Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.
37. А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.
38. И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.
39. и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.
40. Затова внимавайте да не би да <ви> постигне казаното от пророците:
41. "Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".
42. Когато си излизаха из юдейската синагога, езичниците ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.
43. И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.
44. На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.
45. А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.
46. Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.
47. Защото така ни заповяда Господ, <казвайки>: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"
48. И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.
49. И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.