11. Това нещо, което царят изисква е мъчно; и няма друг, който би могъл да го яви пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците {Еврейски: не е с плът.}.
12. Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци.
13. И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му за да ги убият.
14. Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.
15. Отговаряйки той рече на царския началник Ариох: Защо е тоя царски указ тъй прибързан? Тогава Ариох яви работата на Даниила.
16. И Даниил влезе и помоли царя да му даде време за да яви на царя значението на <съня>.