14. Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.
15. И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.
16. И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.
17. И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.
18. И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.
19. А на тебе заповядвам <да им речеш>: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.
20. При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.
21. И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.
22. На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.