21. И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
22. И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
23. А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
24. И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
25. А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,
26. ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
27. И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:
28. Единият излезе от мене и си рекох: Навярно <звяр> го е разкъсал; и до сега не съм го видял;
29. и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
30. И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
31. като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.
32. Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.
33. Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
34. Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.