9. в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?
10. И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.
11. А един ден, като влезе <Иосиф> в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,
12. тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.
13. А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,
14. тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.
15. А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.
16. И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.
17. И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;
18. но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.
19. Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.