25. После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26. Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?
27. Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.
29. А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30. И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?
31. Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,