24. Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
25. После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26. Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?
27. Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.
29. А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30. И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?
31. Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,
32. изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
33. И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.
34. И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.
35. И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.
36. А мадиамците продадоха <Иосифа> в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.