17. И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.
18. А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.
19. Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.
20. Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
21. Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.
22. Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; <каза така>, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23. И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
24. Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
25. После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.