4. И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.
5. А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
6. Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.
7. А като чуха за <станалото>, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.
8. И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
9. И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.
10. Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.
11. Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: <Само> да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.
12. Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.
13. А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:
14. Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.
15. Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
16. тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
17. Но ако не приемете <условието ни> да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18. И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.
19. Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.