1. А <Яков> чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.
2. И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.
3. А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.
4. Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;
5. и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.
6. А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.
7. Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.
8. Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.
9. Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.
10. И <едно> време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.
11. И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме.
12. И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.
13. Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.