8. А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.
9. Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.
10. А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.
11. И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.