20. И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.
21. След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.
22. И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.
23. А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.
24. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25. Но на утринта, ето че беше Лия. И <Яков> рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26. А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27. Свърши <сватбарската> седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28. И Яков стори така; свърши седмицата с <Лия и тогава Лаван> му даде дъщеря си Рахил за жена.
29. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30. И <Яков> влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на <Лавана> още седем години.
31. А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.
32. И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.