11. И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12. И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.
13. А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава <Яков> разказа на Лавана всичко.
14. И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И <Яков> живя при него един месец.
15. След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.
16. А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,
17. на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18. И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.