16. А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.
17. И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.
18. На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му.
19. И наименува онова място Ветил {Божий дом.}; а преди името на града беше Луз.
20. Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
21. така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,
22. и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.