8. А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.
9. Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея.
10. И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях.
11. Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му непременно ще се умъртви.
12. И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.
13. Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, додето стана твърде велик.
14. Той придоби овци, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха;
15. и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.
16. И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.
17. Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.
18. А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.
19. И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода.
20. Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата: затова <Исаак> нарече кладенеца Есен {Т.е., Каране.}, понеже се караха за него.