18. А Лот им рече: Ах, Господи, не така!
19. Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш <още> по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.
20. Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък <град?>) и така животът ми ще се опази.
21. Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
22. Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}.
23. Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
24. Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
25. Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
26. Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.
27. Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;
28. и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
29. И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.
30. А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.
31. Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.
32. Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.
33. И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.