17. И като го изведоха вън, рече <единият на Лота>: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш <някъде> в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.
18. А Лот им рече: Ах, Господи, не така!
19. Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш <още> по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.
20. Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък <град?>) и така животът ми ще се опази.
21. Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
22. Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}.
23. Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
24. Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
25. Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
26. Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.
27. Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;
28. и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.