4. Сиянието Му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната Му; И там бе скривалището на силата Му.
5. Пред Него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете Му.
6. Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките Му бяха както в древността.
7. Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.
8. Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете Си <И> на колесниците Си за да избавяш?
9. Лъкът Ти биде изваден <от покривката си>, <Както Ти> с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.
10. Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Дигна ръцете си на високо.
11. Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на Твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото Ти копие.
12. С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.