17. Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.
18. И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.
19. И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на <един от> момците: Занеси го при майка му.
20. И като го взе занесе го при майка му; и <детето> седя на коленете й до пладне, и тогава умря.
21. И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.
22. Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.
23. А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.
24. Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.
25. И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!