11. И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,
12. рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.
13. И рече на <Гиезия>: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.