10. И свещеникът даде на стотниците цар Давидовите копия и щитове, които бяха в Господния дом.
11. И телохранителите, всеки с оръжията си в ръка, стояха около царя, от дясната страна на дома до лявата му страна, край олтара и край дома.
12. Тогава <Иодай> изведе царския син та положи на него короната и <му връчи божественото> заявление; и направиха го цар и помазаха го; после изпляскаха с ръце и казаха: Да живее царят!
13. А Готолия, като чу вика от телохранителите и от людете, дойде при людете в Господния дом,
14. и погледна, и, ето, царят стоеше при стълба, според обичая, и военачалниците и тръбите при царя и всичките люде от страна се радваха и свиреха с тръбите. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! заговор!
15. И свещеник Иодай заповяда на стотниците, поставени над силите, та им рече: Извадете я вън от редовете, и който би я последвал, убий го с меч; защото свещеникът беше казал: Да не бъде убита в Господния дом.
16. И така отстъпиха й място; и тя отиде през пътя на конския вход в царската къща; и там биде убита.
17. Тогава Иодай направи завет между Господа и царя и людете, че ще бъдат Господни люде - също и между царя и людете.
18. И всичките люде от земята влязоха във Вааловото капище та го събориха, жертвениците му и кумирите му изпотрошиха съвсем, и Вааловия жрец Матан убиха пред жертвениците. И свещеникът постави надзиратели над Господния дом.
19. Тогава, като взе стотниците, палачите, телохранителите и всичките люде от страната, изведоха царя от Господния дом; и дойдоха в царската къща през пътя към портата на телохранителите, и той седна на царския престол.
20. Така всичките люде от страната се зарадваха, и градът се успокои; а Готолия убиха с меч при царската къща.