3. Ти знаеш, че баща ми Давид не можа да построи дом за името на Господа своя Бог по причина на боевете, които го обикаляха от всякъде, докато Господ не положи <неприятелите му> под стъпалата на нозете му.
4. Но сега, Господ моят Бог, ми даде спокойствие навред; нямам противник нито злополука.
5. И, ето, аз възнамерявам да построя дом за името на Господа моя Бог, според както Господ говори на баща ми Давида, като рече: Син ти, когото ще поставя вместо тебе на престола ти, той ще построи дом за името Ми.
6. Сега, прочее, заповядай да ми насекат кедри от Ливан; моите слуги ще бъдат с твоите слуги; и ще ти дам заплата за слугите ти напълно според както ще речеш; защото ти знаеш, че между нас няма човек, който знае да сече дървета, толкова изкусно, колкото сидонците.
7. Тогава Хирам, като чу Соломоновите думи, много се зарадва и рече: Благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давида мъдър син <да царува> над тоя велик народ.
8. И Хирам прати до Соломона да кажат: Чух <известието>, което ти ми прати; аз ще сторя все що искаш за кедровите дървета и за елховите дървета.
9. Моите слуги ще ги снемат от Ливан до морето; и аз ще ги свържа на салове, за да се превозват по море до мястото, което би ми посочил, и там да се развържат и ти да ги прибереш. Също и ти ще сториш каквото искам, да продоволствуваш моя дом.
10. И тъй, Хирам даваше на Соломона кедрови дървета и елхови дървета, колкото той искаше.