3 Царе 22:27-47 Ревизиран (BG1940)

27. И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода {Еврейски: С хляб печален и вода печална.} догде си дойда с мир.

28. И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.

29. И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад.

30. И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението.

31. А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

32. А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика.

33. И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

34. А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен.

35. И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

36. И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки <да иде> в града си и всеки на мястото си!

37. Така царят умря, и донесоха го в Самария, и погребаха царя в Самария.

38. И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.

39. А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

40. Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия.

41. А над Юда се възцари Иосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.

42. Иосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

43. Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.

44. И Иосафат сключи мир с Израилевия цар.

45. А останалите дела на Иосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе.

46. Също той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.

47. В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше.

3 Царе 22