3. А Навутей рече на Ахаава: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследство.
4. И Ахаав дойде у дома си тъжен и огорчен поради думата, която езраелецът Навутей му каза, като рече: Не ща да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб.
5. Тогава жена му Езавел дойде при него та му рече: Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб?
6. А той й каза: Понеже говорейки на езраелеца Навутей рекох му: Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам <друго> лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си.
7. А жена му Езавел му рече: Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.
8. И така, тя писа писма от Ахаавово име, и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутея.
9. В писмата писа, казвайки: Прогласете пост, и поставете Навутея на видно място пред людете;
10. и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелствуват против него казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре.
11. И мъжете от града му, старейшините и благородниците, които живееха в града му, сториха според <заповедта, която> Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила:
12. прогласиха пост, и поставиха Навутея на видно място пред людете.
13. И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелствуваха против него, против Навутея, пред людете, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града, та го убиха с камъни; и умря.
14. После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни и умря.
15. А като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел рече на Ахаава: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял.
16. И като чу Ахаав, че Навутей е умрял, Ахаав стана та слезе в лозето на езраелеца Навутей за да го присвои.
17. Но Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече:
18. Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаава, който <живее> в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, гдето слезе да го присвои.
19. И да му говориш казвайки: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му говориш още казвайки: Така казва Господ: На мястото, гдето кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв, да! твоята.
20. И Ахаав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А той отговори: Намерих те, защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа.