16. и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзени с него царе.
17. Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад <да се научи>, известиха му казвайки: Мъже излязоха из Самария.
18. А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, <пак> ги живи хванете.
19. И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града.
20. И всеки уби човека <насреща> си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.