1. Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2. и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3. Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4. Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5. Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
6. Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха
7. В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми <стигна> в ушите Му.
8. Тогаз се поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9. Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10. Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11. Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12. Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13. От святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха.