12. Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо <неговото> проклинане днес.
13. И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и кълнеше като вървеше, хвърляше камъни върху него, и хвърляше прах.
14. И царят и всичките люде що бяха с него пристигнаха уморени, та си починаха там.
15. Между това, Авесалом и всичките люде, <сиреч>, Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него.
16. И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел дойде при Авесалома, Хусай каза на Авесалома: Да живее царят! Да живее царят!
17. А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си?
18. И Хусай каза на Авесалома: Не, но когото Господ и тия люде и всичките Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.