7. И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
8. И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.
9. Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.
10. И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
11. Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така <направиха> и всичките мъже, които бяха с него.