3. Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си,
4. и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.
5. Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе.
6. По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.
7. Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
8. И тъй, не се срамувай да свидетелствуваш за нашия Господ, нито <се срамувай> от мене - затворник за Него, но участвувай в страданията за благовестието по силата <дадена> от Бога,