20. А след всичко това, когато Иосия беше наредил <Божия> дом, египетският цар Нехао възлезе за да воюва против Кархамис при <реката> Евфрат; и Иосия излезе против него.
21. А той прати посланици до него да кажат: Какво има между мене и тебе, царю Юдов? Не <ида> днес против тебе, но против дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам; остави се от Бога, който е с мене, да не би да те изтреби.
22. Обаче Иосия не отвърна лицето си от него, но преличи се да воюва против него, и не послуша думите на Нехао, които бяха из Божиите уста, и дойде да се бие в долината Магедон.
23. И стрелците устрелиха цар Иосия; и царят рече на слугите си: Извадете ме от тук, защото съм тежко ранен.
24. И тъй, слугите му го извадиха из колесницата, та го качиха на втората му колесница, и докараха го в Ерусалим; и умря, и биде погребан в гробищата на бащите си. И целият Юда и Ерусалим жалееха за Иосия.
25. Също и Еремия плака за Иосия; и всичките певци и певици до днес напомнюват Иосия в плачовете си, които и направиха това обичай в Израиля; и ето, те са написани в Плача.
26. А останалите дела на Иосия, и добродетелите му <сторени> според предписаното в Господния закон,
27. и делата му, първите и последните, ето, писани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.