9. Но Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.
10. Тогава Господ говори на Манасия и на людете му; но те не послушаха.
11. Затова Господ доведе против тях военачалниците на асирийския цар, та хванаха Манасия, и, като <го туриха> в окови и вързаха го с вериги, заведоха го във Вавилон.
12. А когато беше в бедствие, помоли се на Господа своя Бог, и смири се много пред Бога на бащите си.
13. И когато му се помоли, <Бог> даде внимание на него, и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ - Той е Бог.
14. А след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гион, в долината, дори до входа на рибната порта, и прекара я около Офил, та я издигна много високо; и постави военачалници във всичките укрепени Юдови градове.
15. И отмахна чуждите богове, и идола от Господния дом, и всичките жертвеници, които бе издигнал върху хълма на Господния дом и в Ерусалим, и ги хвърли вън от града.
16. И поправи Господния олтар, и пожертвува на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на Господа Израилевия Бог.
17. Но людете още жертвуваха по високите места, обаче, само на Господа своя Бог.
18. А останалите дела на Манасия, и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледачите, които му говориха в името на Господа Израилевия Бог, ето, написани са между делата на Израилевите царе.