13. И когато му се помоли, <Бог> даде внимание на него, и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ - Той е Бог.
14. А след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гион, в долината, дори до входа на рибната порта, и прекара я около Офил, та я издигна много високо; и постави военачалници във всичките укрепени Юдови градове.
15. И отмахна чуждите богове, и идола от Господния дом, и всичките жертвеници, които бе издигнал върху хълма на Господния дом и в Ерусалим, и ги хвърли вън от града.
16. И поправи Господния олтар, и пожертвува на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на Господа Израилевия Бог.
17. Но людете още жертвуваха по високите места, обаче, само на Господа своя Бог.
18. А останалите дела на Манасия, и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледачите, които му говориха в името на Господа Израилевия Бог, ето, написани са между делата на Израилевите царе.
19. И молитвите му, и как <Бог> го послуша, и всичките му грехове, и престъплението му, местностите, гдето устрои високи места и постави ашерите и леяните идоли, преди да се смири, ето, написани са в историята на гледачите.
20. И Манасия заспа с бащите си; и погребаха го в собствената му къща; а вместо него се възцари син му Амон.
21. Амон бе двадесет и две години на възраст когато се възцари, и царува две години в Ерусалим.