14. И когато свършиха, донесоха останалите пари пред царя и Иодай, и с тях направиха съдове за Господния дом, съдове за служене и за принасяне <жертви>, темянници, и <други> златни и сребърни съдове. Така, непрестанно принасяха всеизгаряния в Господния дом през целия живот на Иодая.
15. Но Иодай остаря и стана сит от дни, и умря; сто и тридесет години бе на възраст когато умря.
16. И погребаха го в Давидовия град между царете, понеже бе извършил добро в Израиля, и пред Бога, и за дома Му.
17. А след смъртта на Иодая, Юдовите началници дойдоха та се поклониха на царя. Тогава царят ги послуша;
18. и те оставиха дома на Господа Бога на бащите си, и служиха на ашерите и на идолите; и гняв дойде върху Юда и Ерусалим поради това тяхно престъпление.
19. При все това, <Бог> им прати пророци за да ги обърнат към Господа, които заявяваха против тях; но те не послушаха.
20. Тогава Божият Дух дойде на Захария, син на свещеник Иодай, та застана <на високо място> над людете и рече им: Така казва Бог: Защо престъпвате Господните заповеди? Няма да успеете; понеже вие оставихте Господа, то и Той остави вас.
21. Обаче, те направиха заговор против него и с царска заповед го убиха с камъни в двора на Господния дом.
22. Цар Иоас не си спомни доброто, което му беше показал Иодай, неговият баща, но уби сина му; а той, като умираше рече: Господ да погледне и да издири.
23. И в края на годината, сирийската войска възлезе против <Иоаса;> и като дойде в Юда и Ерусалим, изтребиха всичките народни първенци изсред людете, и изпратиха всичките користи, взети от тях, до царя на Дамаск.
24. При все, че сирийската войска, която дойде, беше малолюдна, пак Господ предаде в ръката им едно твърде голямо множество, понеже те бяха оставили Господа Бога на бащите си. Така <сирийците> извършиха съдба против Иоаса.
25. А като заминаха от него, (и го оставиха <страдащ> с тежки рани), собствените му слуги направиха заговор против него, поради кръвта на сина {Еврейски: Синовете.} на свещеник Иодай, и убиха го на леглото му, та умря; и погребаха го в Давидовия град, но не го погребаха в царските гробища.
26. А ония, които направиха заговора против него, бяха: Завад, син на амонката Симеата и Иозавад, син на моавката Самарита.