1. След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците {Еврейски: Амонците. Виж. 10 и Гл. 26:7.} дойдоха да воюват против Иосафата.
2. Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд <Соленото> море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).
3. А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.
4. И юдейците се събраха за да искат <помощ> от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.
5. И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:
6. Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?
7. Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама?
8. И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха:
9. Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.
10. И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -
11. ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.