1. При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
2. че, макар и да търпят голямо утеснение, <пак> великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.
3. Защото свидетелствувам, че те <дадоха> доброволно според силата си, и даже вън от силата си,
4. като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване {Гръцки: Относно благодатта}, дано да участвуват <и те> в служенето на светиите.
5. И те не само <дадоха>, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;
6. така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.
7. И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.
8. Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.