16. Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17. Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
18. които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.